от Уилям Шекспир
превод - Валери Петров
Постановъчен екип:
режисьор - Ръсел Болъм; сценография и костюми - Юлиан Табаков; музика - Милчо Левиев; пластика - Александър Илиев; снимки - Иван Дончев; асистенти на сценографа - Кирил Наумов, Боряна Чернева, Диляна Иванова
С участието на:
Филип Аврамов, Иван Бърнев, Стефания Колева, Пламен Пеев, Рени Врангова, София Бобчева, Илиана Коджабашева, Стоян Пепеланов, Иван Юруков, Александра Василева, Христо Чешмеджиев, Любомир Петкашев, Сава Драгунчев, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Мартин Цолов, Марк Делчев, Ния Насева, Филипа Петева, Деница Русимова, Божана Мановска, Борислава Стратиева, Евелин Костова, Рада Кайрякова, Цвета Дойчева
Тез, дето със греха си правят смях,
по-рядко хлътват във самия грях.
Един съвет, любезни господа:
пазете се от тихата вода!
У. Шекспир, „Веселите уиндзорки"
Един от най-популярните комични персонажи в световната литература, извор на гениално остроумие и неудържимо жизнелюбие, волнодумство, проницателен скептицизъм и весел оптимизъм – Сър Джон Фалстаф е отново на сцената на Народния театър. Този път – след Кръстьо Сарафов в „Хенри ІV" през 1930 г. – в изпълнение на актьора Филип Аврамов. В един спектакъл на гост-режисьора от Великобритания Ръсел Болъм, познат на любителите на театъра у нас от английската постановка на „Римска баня" от Ст. Стратиев, представена на софийската публика преди две години.
„Веселите уиндзорки" е може би най-малко играната в България пиеса на Шекспир. Тя е и единствената, написана почти изцяло в проза, както и единствената, чието действие протича изцяло в Англия, в градчето на лятната кралска резиденция Уиндзор.
Шекспир започва работа над пиесата веднага след като завършва историческата драма в две части „Хенри ІV", където за първи път извежда образа на Фалстаф – един съвършено нов художествен тип от мащаба на Хамлет, Макбет, Отело, Лир. Написва я за две седмици в края на 1598 година по „волята и указанието" на кралица Елизабет, „нежно" наричана Бес. Както съобщава през 1709 г. първият биограф на Шекспир Никълъс Роу, кралицата толкова харесала оригиналния характер на Фалстаф, че наредила на неговия създател да го види пак на сцената – до две седмици, този път влюбен.
Бързината, с която Шекспир изпълнява кралската повеля, обяснява отчасти динамиката и стремителния ритъм на пиесата. Великият драматург отлично е разбирал, че в „Хенри ІV" Фалстаф, макар и да не умира, е изиграл своята роля. „Не без вътрешна съпротива – обяснява знаменитият датски литературовед Георг Брандес, автор на тритомно изследване на творчеството на Шекспир, – поетът се подчинява на варварското искане на „лъчезарната" кралица и го изпълнява... Така му се наложило да накърни гениалната фигура на Фалстаф и да унизи могъщия рицар до пошъл стар шут, жаден за пари, вино и жени." И заключава: „Нито една от пиесите на Шекспир не се отличава с толкова еснафски дух...Изобщо, най-ценното в нея е здравият аромат на английската земя, с който тя е пропита".
Ето какво пише по този повод световноизвестният български шекспировед проф. Марко Минков, редактор на преводите на Валери Петров:
„Най-свежи и живи тук са всъщност новите образи, при които Шекспир не е бил стеснен в рамките на един калъп, макар и негов собствен, а е бил свободен да твори според фантазията си: свенливият и обезоръжаващо откровен Хаплю [в оригиналния вариант – Слендър]; сприхавият уелски пастор Евънс със сухия му хумор, който сам не владее добре английския, но педантично поправя другите; френският лекар със своя напълно завален английски – езиковите грешки на тези двама и на мистрис Скокли [в оригиналния вариант мисис Куикли] са много добре степенувани; и накрая веселият и бъбрив кръчмар.
В списъка на шекспировите комедии „Веселите уиндзорки" е характерна с това, че тук получаваме една изключително богата, пълна с кипящ живот и хумор цялостна картина на тогавашното английско общество."
Един друг велик съвременник на Шекспир – Джон Дън – твърди в своите „Парадокси": „Мъдрият се познава по това, че много се смее". Истината е, че никой от критиците на Шекспир досега не е изчерпал характеристиките на Фалстаф. Както и че никой от тях не може да определи до каква степен и дълбочина неговите маски и същности са шарени като цветовете на дъгата. В този смисъл „Веселите уиндзорки" е и една от най-загадъчните пиеси на писателя. Защото от бурните изблици на радост от живота и самоиронията до язвителния смях над околните, от смеха на шута до смеха на мъдреца, от смеха на веселието до смеха на отчаянието има една крачка.
Злите езици говорят, че във „Веселите уиндзорки" Шекспир разжалвал неподражаемия Фалстаф от Дон Кихот в Санчо Панса. Но не е ли това негово право като на създател – и негов замисъл, неразгадан до днес?
Времетраене: 190 мин., с антракт
Играе се на Голяма сцена
