от Аугуст Стриндберг

превод - Васа Ганчева

Постановъчен екип:

постановка - Йосиф Сърчаджиев; сценография и костюми - Петър Митев; звукооформление - Слав Бистрев; фотограф - Атанас Кънчев; художник на плаката - Стефан Десподов

С участието на:

Валентин Ганев, Мария Каварджикова, Илиана Коджабашева, Йосиф Шамли, Юлиан Вергов, Вяра Табакова, Васил Драганов

По времето, когато Стриндберг пише пиесата, настъпват промени в брака му със Сири фон Есен. Ситуациите в пиесата напомнят за това, което се случва в разпадащия му се семеен живот.

В центъра на пиесата е конфликтът между Капитана и съпругата му Лаура. Герой от войната и уважаван учен, Капитанът е на нож със съпругата си заради дъщеря им Берта, която той иска да възпита в дух на атеизъм далеч от семейния градски дом.

Майката обаче желае друга съдба за дъщеря си и настоява тя да стане художничка. По онова време законът в Швеция е на страната на майката и нейните желания. Лаура обвинява съпруга си, че е душевно болен и започва тайно да разпространява този слух до всичките им познати. За да го подлуди окончателно, подхвърля идеята, че Берта не е негова дъщеря, крие кореспонденцията му, опитвайки се да провали научната му кариера, прогонва стария семеен лекар и лъже новия за лудостта на съпруга си...

Режисьорът за пиесата

Когато за пръв път прочетох „Бащата", със сигурност не съм си давал сметка за обема на трагиката в тази потресаваща драма. Човекът – това божествено творение, дарено с вдъхновение и непрестанно стремление, с чар и артистичност, – е подложен от Стриндберг на безмилостен анализ.

Крехки и раними, нафантазирани и страшни, героите на пиесата водят битка на живот и смърт – събрани в едно пространство без изход за бягство, без никаква възможност за преструвка и подгонени между четири стени от камшиците на най-глъбинните си страсти и бесове. Стриндберг прониква до самите недра на подсъзнанието, където надмощието, победата чрез съкрушително унижаване на другия човек е равнозначно на оцеляване.

Откритието, че и най-трогателните, най-„невинните" човеци се зареждат с радост и жизненост пред лицето на поваления себеподобен, би трябвало да шокира и да оставя горчив послевкус „след падането на завесата".

Излишно е да формулирам посланието на представлението тук. Светът, който ни заобикаля днес и в който сме „невинни" участници, е достатъчен.

Йосиф Сърчаджиев

Времетраене: 120 мин.

Играе се на Камерна сцена

Водеща мъжка роля - Валентин Ганев за ролята на Капитана