от Александър Вампилов
превод - Майя Праматарова
Постановъчен екип:
постановка - Юрий Бутусов; сценография и костюми - Александър Шишкин; композитор - Фаустас Латенас; фотограф - Атанас Кънчев; художник на плаката - Стефан Десподов
С участието на:
Иван Юруков, Валери Йорданов, Леонид Йовчев, Николай Урумов, Снежина Петрова, Ирмена Чичикова, Теодора Духовникова, Александра Василева, Дарин Ангелов
Александър Вампилов е роден на 19 август 1937 г. в сибирското село Кутулик, Иркутска област, в семейство на учители.
През 1964 г. Вампилов е приет във Висшите литературни курсове на Института „Максим Горки” в Москва. Вече е написал едноактните комедии „Двайсет минути с ангела” и „Дом с прозорци към полето”. Следват „Сбогуване през юни”, „Метранпаж”, „По-големият син”, „Лов на диви патици” и „Миналото лято в Чулимск”. Въпреки доброжелателните отзиви и успеха на „По-големият син”, играна в осем града едновременно, обещаващият драматург така и не вижда своя пиеса на сцените на Москва и Санкт Петербург.
На 17 август 1972 година, два дни преди да стане на 35, Вампилов излиза с лодката си и своя приятел Глеб Пакулов в езерото Байкал. Извива се буря, лодката се обръща....
По-късно писателят Юрий Нагибин ще напише:
„За смъртта на Вампилов приятелят му Глеб вина няма, просто инстинктът му за живот e бил по-силен... Когато лодката им се обърнала, той започнал сърцераздирателно да крещи и случайно оказали се на брега хора са го спасили. Гордият Вампилов е мълчал и в ледената вода сърцето му се е пръснало... Да се спасява трябва първо оня, който мълчи”.
Знаменити театрални критици и режисьори го сравняват с гениалните му предшественици, наричат го „Чехов на двайсетия век”, заговаря се за „театъра на Вампилов”.
„Пиесите на Вампилов – пише през 1978 г. американският изследовател Джеймс Е. Бърнард – представляват връхна точка в опитите на руската драматургия да се освободи от хегемонията на безконфликтната драма, окупирала руската сцена след Втората световна война”.
Месеци след нелепата му гибел пиесите му триумфират по най-непристъпните сцени на бившата съветска империя. Стига се дотам, че в определен момент 44 театъра поставят едновременно „По-големият син”.
Режисьорът Юрий Бутусов е едно от най-значимите и успешни имена на съвременния руски театър.
Първият му спектакъл в Санкт Петербург е „В очакване на Годо” от Самуел Бекет. Постановката е обявена за театралното събитие на годината и получава и най-престижната руска театрална награда – „Золотая маска” (1997/1998). Неин носител Ю. Бутусов става още веднъж – за представлението „Ричард ІІІ” от У. Шекспир в московския театър „Сатирикон” с Константин Райкин в главната роля (2004/2005).
Спектакълът „Войцек” от Георг Бюхнер му носи другата авторитетна театрална награда – „Золотой софит”. С него той участва в международни театрални фестивали във Франция, Германия, Италия, Швеция, Чехия, Полша. На огромен успех се радват интерпретациите му на „Калигула”, „Дървеница” и „По-големият син”, с които Бутусов се утвърждава като водещо име сред съвременните руски режисьори. Спектакълът му „Страж” по Харолд Пинтър получава наградата „Станиславски” за най-добра режисьорска работа.
През последните години Бутусов работи все по-успешно и на сцените в Москва. В театър „Сатирикон” режисьорът поставя „Магбед” на Йонеско, „Крал Лир” на Шекспир, „Чайка” на Чехов, оценени като ярки театрални събития. За „Хамлет” в МХТ (2005) и „Крал Лир” (2006) в номинацията „Най-добър режисьор” е удостоен с наградата „Чайка”.
ОТЗИВИ ОТ МЕДИИТЕ
Сред героите, преминали успешно през този експеримент, са Иван Юруков, Николай Урумов, Снежина Петрова, Александра Василева, Теодора Духовникова и Ирмена Чичикова. (vsekiden.com)
Иван Юруков е големият герой и мъченик в „Лов на диви патици" в Народния театър. В мракобесния спектакъл, еманация на съветската разюзданост, красавецът доказва, че може да поеме всевъзможни режисьорски хрумки, инвенции и претенции. (в. „Стандарт”)
Отличният актьор (Николай Урумов) е ту наивник на средна възраст, ту отвратяга чиновник, независимо че сантиментално пее „Целувай ме много". Леонид Йовчев, Валери Йорданов и Дарин Ангелов ваят фона, на който изпъква черната фигура на Зилов - съветски вариант на Гоголевия Ревизор. (в. „Стандарт”)
В сложния и противоречив образ на Витя се себераздава Иван Юруков: това е поредна екстатична изява на актьора в руска драматургия след Дмитрий в „Бягащи странници” и Расколников от „Престъпление и наказание”. (novinar.bg)
Времетраене: 180 мин.
Играе се на Голяма сцена
