Лов на диви патици

Представления

Няма събития

от Александър Вампилов

превод - Майя Праматарова

Постановъчен екип:

постановка - Юрий Бутусов; сценография и костюми - Александър Шишкин; композитор - Фаустас Латенас; фотограф - Атанас Кънчев; художник на плаката - Стефан Десподов

С участието на:

Иван Юруков, Валери Йорданов, Леонид Йовчев, Николай Урумов, Снежина Петрова, Ирмена Чичикова, Теодора Духовникова, Александра Василева, Дарин Ангелов

Александър Вампилов е роден на 19 август 1937 г. в сибирското село Кутулик, Иркутска област, в семейство на учители.

През 1964 г. Вампилов е приет във Висшите литературни курсове на Института „Максим Горки” в Москва. Вече е написал едноактните комедии „Двайсет минути с ангела” и „Дом с прозорци към полето”. Следват „Сбогуване през юни”,  „Метранпаж”, „По-големият син”,  „Лов на диви патици”  и „Миналото лято в Чулимск”. Въпреки доброжелателните отзиви и успеха на „По-големият син”, играна в осем града едновременно, обещаващият драматург така и не вижда своя пиеса на сцените на Москва и Санкт Петербург.

На 17 август 1972 година, два дни преди да стане на 35, Вампилов излиза с лодката си и своя приятел Глеб Пакулов в езерото Байкал. Извива се буря, лодката се обръща....

По-късно писателят Юрий Нагибин ще напише:

„За смъртта на Вампилов приятелят му  Глеб вина няма, просто инстинктът му за живот e бил по-силен... Когато лодката им се обърнала, той започнал сърцераздирателно да крещи и случайно оказали се на брега хора са го спасили. Гордият Вампилов е мълчал и в ледената вода сърцето му се е пръснало... Да се спасява трябва първо оня, който мълчи”.

Знаменити театрални критици и режисьори го сравняват с гениалните му предшественици, наричат го „Чехов на двайсетия век”, заговаря се за „театъра на Вампилов”.

„Пиесите на Вампилов – пише през 1978 г. американският изследовател Джеймс Е. Бърнард –  представляват връхна точка в опитите на руската драматургия да се освободи от хегемонията на безконфликтната драма, окупирала руската сцена след Втората световна война”.

Месеци след нелепата му гибел пиесите му триумфират по най-непристъпните сцени на бившата съветска империя. Стига се дотам, че в определен момент 44 театъра поставят едновременно „По-големият син”.

Режисьорът Юрий Бутусов е едно от най-значимите и успешни имена на съвременния руски театър. 

 Първият му спектакъл в Санкт Петербург е  „В очакване на Годо” от Самуел Бекет. Постановката е обявена за театралното събитие на годината и  получава и най-престижната руска театрална награда – „Золотая маска” (1997/1998). Неин носител Ю. Бутусов става  още веднъж – за представлението „Ричард ІІІ”  от У. Шекспир в московския театър „Сатирикон” с Константин Райкин в главната роля (2004/2005).

Спектакълът  „Войцек”  от Георг Бюхнер му носи другата авторитетна театрална награда – „Золотой софит”. С него той участва в международни театрални фестивали във Франция, Германия, Италия, Швеция, Чехия, Полша.  На огромен успех се радват  интерпретациите му на „Калигула”, „Дървеница” и „По-големият син”, с които Бутусов се утвърждава като водещо име сред съвременните руски режисьори. Спектакълът му „Страж” по Харолд Пинтър получава наградата „Станиславски” за най-добра режисьорска работа.

През последните години Бутусов работи все по-успешно и на сцените в Москва. В театър „Сатирикон” режисьорът поставя „Магбед” на Йонеско,  „Крал Лир” на Шекспир, „Чайка” на Чехов, оценени като ярки театрални събития. За „Хамлет” в МХТ (2005) и „Крал Лир” (2006) в номинацията „Най-добър режисьор” е удостоен с наградата „Чайка”.

ОТЗИВИ ОТ МЕДИИТЕ 

Сред героите, преминали успешно през този експеримент, са  Иван Юруков, Николай Урумов, Снежина Петрова, Александра Василева, Теодора Духовникова и Ирмена Чичикова. (vsekiden.com)

Иван Юруков е големият герой и мъченик в „Лов на диви патици" в Народния театър. В мракобесния спектакъл, еманация на съветската разюзданост, красавецът доказва, че може да поеме всевъзможни режисьорски хрумки, инвенции и претенции. (в. „Стандарт”)

Отличният актьор (Николай Урумов) е ту наивник на средна възраст, ту отвратяга чиновник, независимо че сантиментално пее „Целувай ме много". Леонид Йовчев, Валери Йорданов и Дарин Ангелов ваят фона, на който изпъква черната фигура на Зилов - съветски вариант на Гоголевия Ревизор. (в. „Стандарт”)

В сложния и противоречив образ на Витя се себераздава Иван Юруков: това е поредна екстатична изява на актьора в руска драматургия след Дмитрий в „Бягащи странници” и Расколников от „Престъпление и наказание”. (novinar.bg) 

Времетраене: 180 мин.

Играе се на Голяма сцена

Оценете
(28 гласа)

Медия

Галерия

Септември 2021
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
30 31 1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30 1 2 3

Новини

Prev Next

НАПУСНА НИ ЛЕГЕНДАРНАТА ВАНЧА ДОЙЧЕВА

НАПУСНА НИ ЛЕГЕНДАРНАТА ВАНЧА ДОЙЧЕВА

Народният театър „Иван Вазов” с прискърбие съобщава, че днес на 75-год...

Продължава...

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЗРИТЕЛИТЕ НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

УВАЖАЕМИ ЗРИТЕЛИ,БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ БЯХТЕ С НАС ПРЕЗ ИЗМИНАЛИЯ ТЕА...

Продължава...

Уточнение

Във връзка с информации в публичното пространство, свързани с реализац...

Продължава...

АНТОН РАДИЧЕВ ПРАЗНУВА РОЖДЕН ДЕН С 1000 ДУШИ

АНТОН РАДИЧЕВ ПРАЗНУВА РОЖДЕН ДЕН С 1000 ДУШИ

Рекорден брой гости събра звездата на Народния театър Антон Радичев на...

Продължава...

НАД 1000 АПЛОДИРАХА СТАРТА НА „ТЕАТЪР ПРЕД ТЕАТЪРА”

НАД 1000 АПЛОДИРАХА СТАРТА НА „ТЕАТЪР ПРЕД ТЕАТЪРА”

Повече от 1000 души изпълниха до краен предел огромната трибуна, издиг...

Продължава...

"ТЕАТЪР ПРЕД ТЕАТЪРА" - ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ!

"ТЕАТЪР ПРЕД ТЕАТЪРА" - ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ!

Уважаеми зрители, Поради неподходящите метеорологични условия, предст...

Продължава...
© Всички права запазени. Народен театър "Иван Вазов" - гр. София.