Пет жени в еднакви рокли

Представления

Няма събития

от Алън Бол

превод - Параскева Джукелова

Постановъчен екип:

режисьор - Боил Банов; сценография - Вячеслав Парапанов; костюми - Марина Додова; фотограф - Атанас Кънчев; художник на плаката - Стефан Десподов

С участието на:

Параскева Джукелова, Койна Русева, Ева Тепавичарова, София Бобчева, Симона Халачева, Иван Юруков

Пиесата е като моментна снимка на отношенията в обществото ни, когато, колкото и да ти се иска да си в Казабланка, си заклещен в някакъв мол. Тя не е типична представителна извадка за жената в определена възраст. В нея се разглеждат проблемите на жени от различни поколения.

Действието се развива по време на сватба, в „стаята на шаферките”. Момичетата, които не са се срещали от години, набързо превръщат събитието в тинейджърски купон, където нищо в интимен план не остава скрито.

Боил Банов (режисьор):

„На всяка сватба винаги се ражда и нова любов”

- Кога за последно беше на сватба?
- Преди няколко години, когато брат ми се ожени.
- Може ли човек по време на такова празнично събитие да улови онова, което различава хората един от друг?
- Много е интересно, защото на такива събития се събират два различни рода, две противоположни страни. Отстрани се вижда всичко като в разрез, в напречно и надлъжно сечение. Сватбите са като моментна снимка на обществото ни, в която си проличават какви ли не проблеми, взаимоотношения и конфликти. Също така изникват и нови, а най-важното е, че на всяка сватба винаги се ражда и нова любов. Винаги има нови запознанства и някаква любовна авантюра.
- Има ли подобни неща в пиесата „Пет жени в еднакви рокли”?
- В тази пиеса непрекъснато се натъквам на подобни прилики. Понякога това са събития, които могат да придобият малко по-груб израз, но все пак в себе си те съдържат някаква особена деликатност. Както и обратното.
- Кое е най-важното за тази пиеса?
- Това е една изцяло женска пиеса, която ме изненада с последната си сцена. Пет жени, които постоянно откриват една за друга нови неща, събития - далечни и близки –, и които ги формират такива, каквито са. Докато накрая… не се появи Мъжът. Емблематично. Това ми се стори много различно, но всъщност именно то ме запали по пиесата. Много театрален, много рисков ход на фона на цялото действие, защото задачата на тази неочаквана сцена е друга и ние все още търсим ясен знак, който да й дадем.
- Жената без мъжа?
- Категорично хората не могат сами и мисля, че това си личи в тази пиеса
- Как се работи с пет жени?
- Чудесно е. Те са толкова различни индивидуалности – точно както и героините. Всяка една от тях дава предложения, защото много добре и по женски усеща проблемите. Процесът е вълнуващ. Оказва се, че да си шаферка не е толкова просто нещо. Има си цял кодекс. Наскоро Параскева ни донесе нещо като Харта на шаферките – изумително е колко много задачи имат. Направо е забавно.

Петър Попйорданов (актьор):

„Мисля, че ще стане едно много смешно и леко трагикомично представление”

- Кога за последно беше на сватба и имаше ли шаферки?
- Това беше преди около две години, на сватбата на моя приятел и колега от театъра Деян Ангелов. Вече не ми позволяват да ходя много по сватби... Имаше шаферки. Най-готината шаферка беше жената на Христо Мутафчиев. Ицо беше на представление и дойде малко по-късно. Ние седим около масата, а аз не мога да се сетя как се казва жената. Попитах един колега, той пък излезе глух. Тогава се обърнах към нея: „Мило, как Ицо се обръща най-добре към теб?”. А тя с един дрезгав и нисък глас, като моя, отвръща: „Ами той ми вика ...Ато”. „Какво?”, „Ами …Ато”. „Владо?” – питам аз. „Не, …Ато!”. Не можах да я разбера и помолих келнера за една бележка, за да напише как я нарича Ицо. И тя написа – Злато.
- Е, как е в пиеса като тази да си единственият мъж, при това с пет шаферки?
- Моят персонаж е един-единствен и си е харесал едно конкретно лице. Случващото се между тях е малко в предистория и задкулисно. Това е ситуация между двама наживели се самотяри. Оттам идва и цялата комедия. Тя си мълчи като жена, а той говори всичко, което му е на устата. Мисля, че ще стане едно много смешно и леко трагикомично представление.
- Къде се крие трагедията на тези смешни хора?
- Всяка една от героините в пиесата има различна съдба. Едната е наркозависима, другата – с различна сексуална ориентация… Но нашата история е история любовна. Тя по никакъв начин не е „Ромео и Жулиета”, разбира се. Те се срещат и изведнъж, на тази сватба, той решава, че обича и иска да бъде с една от тях, а какво ще стане, никой не знае…

 Интервютата взе Емил Илиев

Времетраене: 110 мин.

Оценете
(32 гласа)

Галерия

Септември 2021
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
30 31 1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30 1 2 3

Новини

Prev Next

НАПУСНА НИ ЛЕГЕНДАРНАТА ВАНЧА ДОЙЧЕВА

НАПУСНА НИ ЛЕГЕНДАРНАТА ВАНЧА ДОЙЧЕВА

Народният театър „Иван Вазов” с прискърбие съобщава, че днес на 75-год...

Продължава...

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЗРИТЕЛИТЕ НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

УВАЖАЕМИ ЗРИТЕЛИ,БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ БЯХТЕ С НАС ПРЕЗ ИЗМИНАЛИЯ ТЕА...

Продължава...

Уточнение

Във връзка с информации в публичното пространство, свързани с реализац...

Продължава...

АНТОН РАДИЧЕВ ПРАЗНУВА РОЖДЕН ДЕН С 1000 ДУШИ

АНТОН РАДИЧЕВ ПРАЗНУВА РОЖДЕН ДЕН С 1000 ДУШИ

Рекорден брой гости събра звездата на Народния театър Антон Радичев на...

Продължава...

НАД 1000 АПЛОДИРАХА СТАРТА НА „ТЕАТЪР ПРЕД ТЕАТЪРА”

НАД 1000 АПЛОДИРАХА СТАРТА НА „ТЕАТЪР ПРЕД ТЕАТЪРА”

Повече от 1000 души изпълниха до краен предел огромната трибуна, издиг...

Продължава...

"ТЕАТЪР ПРЕД ТЕАТЪРА" - ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ!

"ТЕАТЪР ПРЕД ТЕАТЪРА" - ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ!

Уважаеми зрители, Поради неподходящите метеорологични условия, предст...

Продължава...
© Всички права запазени. Народен театър "Иван Вазов" - гр. София.