Превод от английски Светлана Панчева
Режисьор Гаро Ашикян
Сценография и костюми Милена Пантелеева
Музикална картина Гаро Ашикян
С участието на: Емануела Шкодрева, Стоян Алексиев, Валентин Ганев, Теодор Иванов
Драматург Светлана Панчева
Помощник-режисьор Анастасия Сотирова
Художествено осветление Лальо Христов
Художник на програмата и плаката Янина Петрова
Фотограф Божидар Марков
Сезон 2016/2017
1054-премиера на театъра от 1904 г.
КАМЕРНА СЦЕНА
Премиера 25 февруари 2017 г.
ЗА ИЗРАЕЛ ХОРОВИЦ И ТЕАТЪРА
Ако искате да знаете кой е авторът на иронично-романтичните преживявания на един писател, чиято пиеса се поставя за първи път на Бродуей, пресъздадени от Ал Пачино във филма “Автора! Автора!” – това е Израел Хоровиц.
Ако ви интересно кой е измислил и описал завладяващото приключение на Ралф Файнс във филма “Съншайн” – също е Израел Хоровиц.
Ако хората и градът, представени в “Ню Йорк – обичам те” са довели частица от обичта и проблемите си при вас, то затова е “виновен” сценаристът Израел Хоровиц.
Ако приключенията на един американец, получил наследство в Париж, изиграни от Кевин Клайн, Маги Смит и Кристин Скот Томас в “Моята стара приятелка” са предизвикали съпричастие и съчувствие, заслуга за това има режисьорът и сценарист Израел Хоровиц.
Но освен това Израел Хоровиц е и предан човек на театъра. След като вижда на сцена първата си пиеса “Завръщане”, написана когато е на 19 години, театърът го завладява завинаги и сега когато е надхвърлил 70-те, той е автор на близо 70 пиеси, много от които преведени и поставени на повече от 30 езика. Рекордът за най-дълъг сценичен живот принадлежи на пиесата му “Линия”, чиято премиера се е състояла през 1974 г. и вече повече от 40 години без прекъсване продължава да се играе на сцената на “13th Street Repertory Theatre” на Оф-оф-Бродуей. Сред най-популярните му пиеси са още: “Индиец търси Бронкс”, отличена през 1968 г. с наградата OBIE, присъждана за постановки на Оф-Бродуей, в която играят бъдещите звезди Ал Пачино и Джон Казале, “Да си паркираш колата в двора на Харвард”, “Начален курс по английски”, “Какво прави оградите здрави?”, “Жизнено пространство”, “Хвани се, рибке”, “Моята скъпа лейди”. През 1975 г. в Ню-Йорк Хоровиц основава „Лаборатория за драматургия” и досега е неин артистичен директор и художествен ръководител. А през 1979 г. в Глостър (щат Масачузетс) създава своя театрална компания и театър, които ръководи в течение на 28 години.
Съвсем естествено изключително плодотворният път на Израел Хоровиц в театъра и в киното е белязан с множество отличия, сред които са престижната театрална награда Drama Desk, наградата за литература на Американската академия за изкуство и литература, литературната премия на Вашингтонския университет.
Някъде в този живот има срещи, които оставят малка рана в сърцето.
Някъде в този живот има срещи, които разрушават всичко предстоящо или възможно.
Някъде в този живот една кола, паркирана в двора на стара къща във викториански стил, предопределя самотата на целия следващ живот.
Някъде в този живот списъкът на непостигнатите мечти е толкова дълъг, че и да имаш още един живот едва ли би могъл да ги изпълниш.
Някъде в този живот списъкът на съжаленията е колкото дълъг, толкова и разкриващ неочаквани желания.
А какво всъщност означава Да си паркираш колата в двора на Харвард и дали това изобщо е възможно не се поставя. Може би защото Катлийн Хоугън се е разминала с Харвард, а Джейкъб Бракиш няма кола. Пиесата на Израел Хоровиц е странна и едновременно с това съвсем разбираема човешка история за срещи и разминавания, за избухвания и притихвания, за признания и осъзнавания.
Светлана Панчева
ИЗРАЕЛ ХОРОВИЦ:
Погледнато от гледната точка на Катлийн ми се струва, че пиесата е за придобиването на сила, смелост и знание. В началото на пиесата Катлийн има много малко от всичко това, докато в края тя притежава в изобилие от трите.
Погледнато от гледната точка на Бракиш ми се струва, че пиесата е за споделянето на силата, смелостта и знанието.
Но благодарение на своето образование (или липсата на такова), считам, че Джейкъб Бракиш и Катлийн О`Хара са в голяма степен една и съща личност.
ГАРО АШИКЯН:
Обстоятелствата налагат един саможивец да ползва услугите на домашна помощница. Случайно или не, тя се появява и в живота на стария учен настъпват някои промени… Пиесата се случва някъде между техните непринудени разговори, радиоприемника и корабните сирени от близкото пристанище.
Тази пиеса е като потънал кораб. Тук-там се виждат части от мачти, някой комин… елементи от едно пътуване, от изминат път.
Едно от удоволствията на нашата работа беше да се гмуркаме и да изследваме невидимата част на този кораб.
Творбата на Израел Хоровиц е една добре прикрита крайност. Тя притежава онази чаровна недоизказаност, която е характерна за произведенията, отдалечени от злободневната тематика.
