от Ясмина Реза
Превод от френски език – Снежина Русинова-Здравкова
Постановъчен екип:
режисьор – Антон Угринов; сценография и костюми – Никола Тороманов; композитор – Калин Николов; асистент на художника – Андреа Попова; художник на плаката – Георги Панчев; снимки – Елена Спасова
С участието на:
Александра Василева, Владимир Карамазов, Радена Вълканова, Юлиан Вергов
Две родителски двойки се срещат, за да обсъдят разпрата между техните единайсетгодишните синове, при която едно от момчетата, наречено „доносник", счупва с пръчка два зъба на другото. Постепенно, не без помощта на предложената от семество Рей бутилка уиски, сдържаните и любезни отношения губят от блясъка си, а родителите заприличват все повече на децата си – безразсъдни, избухливи, нападателни. Бавно и застрашително иззад маската на благоприличието наднича Богът на касапницата....
Пиесите на Ясмина Реза (1959) са преведени на повече от 35 езика и се играят на най-престижните театрални сцени по света – като се започне от Кралския Шекспиров театър, «Шаубюне» и «Берлинер ансамбъл» в Берлин, «Бургтеатър» във Виена и Кралския драматичен театър в Стокхолм, московския «Современник» – и се стигне до Бродуей, Монреал, Токио, Бейрут...
Още с първата си драматургична творба – „Разговори след едно погребение", Реза печели наградата „Молиер" (1987). Световна слава й носи „Арт" (1994), за която тя получава втори «Молиер» (1995) и двете най-престижни англосаксонски театрални отличия – «Лорънс Оливие» (1997) и «Тони» (1998). Следват „Човекът на случая" (1995) и „Живот х 3" (2000). По „Испанска пиеса" (2004) Реза снима и първия си филм „Chicas" през 2010 г. Последните й две пиеси са «Как да ви разкажа играта» (2011) и «Bella figura», поставена за през май 2016 г. в «Шаубюне» от Томас Остермайер.
Другата най-гледана пиеса на Реза – «Богът на касапницата», й носи по още една награда «Лорънс Оливие» и «Тони» (2009). Играе се за първи път през 2007 г. в цюрихския «Шаушпийлхауз» (реж. Юрген Гьош), а след това и в «Берлинер Ансамбъл». Във Франция пиесата е поставена от самата авторка през 2008 г. на сцената на знаменития парижки «Театър Антоан» с участието на Изабел Юпер в ролята на Вероник. През 2009 г. Матю Варкус поставя пиесата най-напред в Лондон в театъра на Гилгуд, а по-късно и на Бродуей.
В София под заглавието «Божествата на касапите» пиесата е показана за първи път в Модерен театър през 2009 г. (реж. Пламен Марков).
През 2011 г. Роман Полански снима филма «Касапница» с Джоди Фостър по адаптираната от Реза пиеса, за което авторката получава и «Сезар» и за най-добър филмов сценарий.
Табутата раждат демони
„Богът на касапницата" е пиеса, която изследва междуличностните отношения в ситуация на борба за надмощие, описвайки срещата на две семейни двойки.
Ние се носим по течението сами в Космоса, причинявайки чудовищно насилие един на друг без смут и болка. Обитаваме този свят със самочувствието, че с възрастта сме овладели изкуството да живеем с останалите, а всъщност разрушаваме методично човека до себе си.
Превърнали сме общуването и думите в димна завеса, зад която крием истинските си намерения, и всичко това сме го опаковали във формата на модерната тези дни политкоректност. Днес малко по малко това явление се превръща в диктатура на мисленето и изразяването.
В текста на Ясмина Реза ме интересува темата за експанзията на политическата коректност и онзи фундамент, върху който се изгражда цялата логика на изкуството на общуването. Липсата на свобода в отношенията. Принудата да НЕ назоваваме нещата с истинските им имена и как табутата раждат демони. Този вакуум от неизказани проблеми в един момент се отпушва зловещо и човек изрича дори повече от това, което мисли. Изрича го безжалостно, без всякакво съчувствие към другия. Така кулата от политкоректност се сгромолясва и се оголват грозно натрупаните и премълчани проблеми.
Така де, защо да не го кажа по-просто – „робството" не може и не бива да бъде наричано „съжителство". Това съвсем не оправя нещата...
Антон Угринов
Играе се на Камерна сцена
