Постановъчен екип:
авторски спектакъл на Александър Морфов; сценография – Никола Тороманов; художник на костюмите – Тита Димова; музика – Асен Аврамов; хореография и пластична концепция – Анна Пампулова; каскади – Асен Асенов; видео - Явор Веселинов; фотограф - Елена Николаева
С участието на:
Деян Донков, Рени Врангова, Валери Йорданов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Пламен Пеев, Теодор Елмазов, Албена Колева, Стоян Алексиев, Христо Петков, Велислав Павлов, Радена Вълканова, Илиaна Коджабашева, Албена Ставрева, Иван Юруков, Леарт Докле, Ева Данаилова, Благовест Благоев, Димитър Николов, Симеон Гълъбов, Златина Никифорова и др.
Оркестър: Слав Бистрев – контрабас, Жорж Паликарски – цигулка, Самуил Павлов – акордеон
В спектакъла е ползвано произведението „Плачеш ли?" от репертоара на група „Ревю" с композитор Васил Гюров.
Александър Морфов
Реквием за един отиващ си народ
„На ръба" е една емоционална, обща импровизация, за онова, което се случва в България. Нещо като реквием за държавата България, реквием за един народ, който си отива, който се стопява. Народ, който достойно и гордо съществува на този свят хиляда и триста години, но който не успя да устои на бруталните, алчни, безмилостни колизии на съвременната „демокрация""... и на собствените си низостни слабости и противоречия. Българската нация си заминава. Превърнали сме се в население, което едва оцелява в циничните условия на някаква фашистка, финансова общност, нарекла себе си – Европейска, която и пет пари не дава дали има, или няма такъв народ.
Днес може да се базираш като народ, ако успееш да убедиш някакви европейски програми в това, че съществува такъв народ – и те да финансират евентуално подпомагането, филмирането, изграждането... Като че ние не сме съществували никога, като че сме само фикция, неясен субект на поредните бъдещи проекти на Европейския съюз – и нищо повече. И само след няколко години ще съществуваме в техните програми така, както съществуват ромите, калдарашите, аборигените, масаите или някоя рядко срещана, изчезваща общност. Ще съществуваме единствено в програмите за възраждане на племенната идентичност!
С „На ръба" искаме да споделим нашата тъга и болка по онова, което си заминава, болката за българския народ, който от година на година се стопява. Изгубилите се традиции, приемственост, празници – всичко онова, което моето поколение е запомнило, което сме се опитвали да предаваме на децата си. Тези ценности се загубват и имат смисъл единствено за някое телевизионно шоу или за някоя програма за изчезващи народности. Червената книга на българите! Това е тъжната страната на причината да правим „На ръба". А веселата... май няма такава!
(Из интервю пред БГНЕС, 12 март 2014 г.)
Времетраене: 90 мин., без антракт
Играе се на Голяма сцена
Отзиви в медиите:
Една крачка след ръба и обратно - Мария Касимова
След „На ръба" може да се върви само към производство на смисъл - Проф. Георги Каприев
„На ръба” с Морфов, или боклукчийската кофа на изчезващия българин - Виолета Цветкова
Морфов – откачена нежност на ръба - Диляна Димитрова
Живот „На ръба“ или за Малкия човек на Морфов в Народния - Росица Цонева
„На ръба“, есе - Любимо Минков
Притча за народ и небе - Калина Стефанова, A'specto, юли 2015
