от Георги Данаилов

Постановъчен екип:

режисьор – Стоян Радев; сценография – Венелин Шурелов; художник на костюмите – Елица Георгиева; 
композитор – Виктор Стоянов; фотограф – Атанас Кънчев; художник на плаката – Стефан Десподов

С участието на:

Руси Чанев, Леонид Йовчев, Павлин Петрунов, Валери Йорданов, Петко Венелинов, Юлиан Вергов, Владимир Карамазов, Христо Петков, Кирил Кавадарков, Валентин Балабанов, Мария Каварджикова, Теодора Духовникова, Мила Люцканова, Ана Пападопулу, Благовест Благоев

Солунските атентати са извършени през периода 15-17 април стар стил (нов стил 28-30 април) 1903 година в Солун. Организирани са от група български младежи от Солунската българска мъжка гимназия, анархо-терористи, известни в историята като гемиджиите. Членовете на групата сами се наричат „гемиджии" и се определят като хора, простили се вече с живота си, и пуснали своята лодка в бурното море, която или ще изкарат благополучно на брега, или ще я разбият в скалите.
Атентаторите целят да засегнат финансовите и икономическите интереси на западните държави в Османската империя и да ги принудят да действат в защита на българското население в Македония. Взривени са сградата на „Отоман банк", френският кораб „Гвадалкивир", прекъснато е осветлението на града. Повечето от атентаторите загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. Саможертвата на младежите изостря още повече обстановката в размирните европейски части на Османската империя.

Георги Данаилов:
Пиесата представляваше един непрестанен и трагичен спор между разума в името на свободата и смъртта в нейно име. Този спор продължава да се изостря и в наши дни и не търпи дефиниция. Тероризмът се осъжда, преследва и проклина, но ведно с това се среща все по-често по всички краища на изумената земя. Може би наистина има някаква грешка в човека. Може би прогресът е враг на свободата... Може би...

Стоян Радев:
Най-естествените неща са и най-смайващи.
Естественото чувство за принадлежност към една земя, която наричаш своя родина, може да бъде смутено от исторически разкази, от чужди претенции, от агресии и борби. Болезнено смайващ е въпросът чия е земята, на която си роден, можеш ли да я наречеш своя, трябва ли да я браниш и на каква цена. Чия е Македония, чия е Украйна, чия е Шотландия, чия е Сирия...
Естественото чувство за принадлежност към собственото ти живеене също може да бъде разтърсено от кризи, поставящи под съмнение дори тази проста връзка. Болезнено смайващ е въпросът чий е този живот, кой може да се разпорежда с него, дар ли е, изпитание ли е, отговор ли е, или е питане, какво значи собствен и не е ли такъв едва тогава, когато можеш ти сам да го прекъснеш...
А какво е любовта, какво е свободата? Преживяването им отново е естествено и смайващо.
Пиесата на Георги Данаилов „Солунските съзаклятници" превръща един действителен исторически случай в драматична поема – документалните събития се връщат като халюцинация, като сън наяве. Те търсят своите оправдания, сякаш отново изправени пред съда на времето, но като че ли за да ни накарат да се откажем от тях, да престанем да преследваме строго логичните обяснения и да се оставим на поезията, в която можем да намерим повече истина, отколкото в историята.

Времетраене: 120 мин., без антракт
Играе се на Голяма сцена

Отзиви в медиите:
„Солунските съзаклятници” в Народен театър „Иван Вазов“
Аплодисменти за „Солунските съзаклятници"
Ревюлюцията е театър, но смъртта е реална - интервю с Георги Данаилов
Режисьорът Стоян Радев за „Солунските съзаклятници"