от Фридрих Дюренмат
Постановъчен екип:
режисьор – Ивайло Христов; сценография – Никола Тороманов; художник на костюмите – Марина Янева;
композитор – Кирил Дончев; хореография – Татяна Соколова; фотограф – Симон Варсано
С участието на:
Мая Новоселска, Иван Бърнев, Стефания Колева, Марин Янев, Малин Кръстев, Ева Данаилова, Георги Гоцин, Павлин Петрунов, Васил Драганов, Кирил Кавадарков, Теодор Елмазов, Пламен Пеев, Валентин Балабанов, Стоян Пепеланов, Любомир Петкашев, Стефан Къшев, Сава Драгунчев, Драгомир Драганов, Ивайло Драганов, Евелин Костова, Екатерина Георгиева, Рада Кайрякова, Борислава Стратиева, Цвета Дойчева, Даниела Стамова, Светла Рангелова, Милена Ерменкова, Светослава Иванова, Божана Мановска, Васил Пармаков, Веселин Веселинов - Еко, Атанас Попов, Ангел Дюлгеров, Венцислав Трифонов
Фридрих Дюренмат е швейцарски белетрист, есеист, драматург, поет и художник. Роден е през 1921 г. в Конолфинген, кантон Берн, в семейството на протестантски пастор. Следва теология, философия, естествени науки и литература в Цюрих. Работи като график и театрален критик.
Дюренмат си създава световно име преди всичко като драматург. Написва първата си пиеса, „Писано е", на 26 години, но успех му донася комедията „Бракът на господин Мисисипи" (1952), както и „Херкулес и Авгиевите обори" (1954), „Посещението на старата дама" (1956), „Франк V" (1959) и особено „Физиците" (1962).
Дюренмат започва литературния си път като белетрист. Пише разкази, силно повлияни от Франц Кафка. През 1950 г. излиза първият му роман „Съдията и неговият палач". Следват романът „Подозрението" (1951), прозаичната комедия „Един грък търси гъркиня" (1955), новелата „Авария" (1956) и романът „Обещанието" (1958), зловещата антиутопия – „Зимната война в Тибет" (1981). Дюренмат се утвърждава като майстор на психологическата проза, като сатирик с остър усет за гротескното и абсурдното.
За творчеството си писателят получава много отличия, сред които Голямата швейцарска награда „Шилер" (1960), „Австрийската държавна награда за европейска литература" (1983), наградата „Жан Паул" на провинция Бавария (1985), наградата „Фридрих Шилер" на провинция Баден-Вюртемберг (1986) и престижната награда „Георг Бюхнер" (1986).
Фридрих Дюренмат умира през 1990 г. в Нойенбург, Швейцария.
Дюренмат за пиесата:
Това е една от моите най-поетични пиеси.
Пиесата, която най-много обичам и която бе посрещната с най-малко разбиране, е „Херкулес и Авгиевите обори". Херкулес е един от любимите ми персонажи, този остарял и уморен герой, който не може да избяга от съдбата си....Херкулес трябва да научи, че демокрацията не се нуждае от герои.
.... „Херкулес" е трагедията на една държава, която стои пред необходимостта да се „изчисти", но не го прави. А това, че всичко се извършва демократично, преминава през неимоверни подкомисии и комисии, е нещо, което прави работата още по-болезнена. Съвсем не бих определил пиесата като сатира, смятам, че това е една от моите най-поетични трагикомедии, ако мога да си послужа с тази доста изтъркана дума.
Времетраене: 120 мин., с антракт
Играе се на Голяма сцена
