Царството земно

Представления

Няма събития

от Тенеси Уилямс
превод - Кръстан Дянков

Постановъчен екип:

режисьор - Елена Панайотова; сценограф - Анна Кирилова; композитор - Асен Аврамов; фотограф - Иван Дончев; художник на плаката - Стефан Десподов

С участието на:

Иван Юруков, Нона Йотова, Дарин Ангелов

Ексцентричен, странен, влязъл в разрез с нормите и морала на обществото, едновременно с това невероятно талантлив, ако ли не и гениален като писател, Тенеси Уилямс е оказал най-силно влияние върху американската драма на двайсети век.
Истинското му име е Томас Ланиър Уилямс ІІІ. Роден на 26 март 1911 г. в Кълъмбъс, Мисисипи, той е типичен южняк. Стилът му се определя като „южняшка готика", макар че не в цялото му творчество „дълбокият" американски Юг е централната тема. Баща му Корнелиъс Кофин Уилям е търговски пътник, който продава обувки и рядко отделя време на семейството си. Уилямс с голямата си сестра Роуз и по-малкия си брат Дейкин живеят с цялото семейство в дома на дядото по майчина линия – свещеник от епископалната църква. Животът в семейството е труден заради грубия характер на бащата. Смята се, че майка му е прототип на главната героиня от „Трамвай „Желание" и „Стъклената менажерия". Най-често срещащите се образи на млади момичета са моделирани по сестра му Роуз („Стъклената менажерия", „Трамвай „Желание") – елегантна и стройна красавица, която развива шизофрения и прекарва дълги години в психиатрични клиники. От наследствено психическо разстройство се бои цял живот и Томас Уилямс. През 1929 г. той постъпва в университета на щата Мисури – Колумбия, и го напуска още същата година по финансови причини. Голямата криза вече е започнала. Следва и в университета „Вашингтон" в Сейнт Луис, но две години по-късно го напуска и работи в „Международната обувна фабрика", чийто представител е баща му, след това като келнер, оператор на асансьор и разпоредител в театъра. Придобилия световна известност псевдоним получава от колегите си в университета заради южняшкия си акцент и произхода на баща му от щата Тенеси. По това време, по негови признания, осъзнава и хомосексуалните си наклонности.
До 1944 г. има поставени 17 пиеси, но следващият период от живота му, започнал със „Стъклената менажерия", е периодът на творческата зрялост.
От 1939 г. Тенеси Уилямс заминава за Ню Орлиънс, където живее във френския квартал и пише „Трамвай „Желание". Тук официално приема псевдонима си Тенеси Уилямс. През 1941 г. отива в Холивуд и работи като сценарист в „Метро Голдуин Майер". Първоначално „Стъклената менажерия" е предназначена за киното, но сценарият е отхвърлен през 1942 г. Само две години по-късно следва успехът в Чикаго и постановката на Бродуей (1945 г.). За нея и за „Трамвай „Желание" (1947 г.) е отличен с наградата на нюйоркските критици. Успехът му е триумфален.
Филмите по пиесите на Тенеси Уилямс са заснети от едни от най-големите американски режисьори, с десетки от най-ярките звезди на Холивуд. През 1950 г. Кърк Дъглас участва в „Стъклената менажерия", първата екранизация на Уилямс. На следващата година Елия Казан снима „Трамвай „Желание", където използва деветима от актьорите, участвали в театралната му постановка, което е рядко срещан случай по онова време. Единствено Джесика Танди е земенена с британската актриса Вивиан Лий – изпълнителка на същата роля на лондонска сцена. Филмът „Трамвай желание" спечелва 4 награди „Оскар".
Ана Маняни и Бърт Ланкастър играят през 1956 г. в „Татуираната роза". През същата година пак Елия Казан снима „Бейби дол", а две години по-късно Елизабет Тейлър и Пол Нюман играят главните роли в „Котка върху горещ ламаринен покрив". Сидни Лъмет снима „Орфей слиза в ада" с Марлон Брандо и Ана Маняни. Джон Хюстън снима „Нощта на игуаната" с Ричард Бъртън и Ава Гарднър през 1964 г. – последният голям успех на Уилямс. Една от последните екранизации – „Ранният влак не спира вече тук" на Джоузеф Лоузи, е с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън.
През 1961 г. умира приятелят му Франк Мерло и това събитие се оказва превратно и за живота, и за творчеството му. Т. Уилямс изпада в тежка, продължила десет години, психична криза. Злоупотребява с алкохол и наркотици. През 1969 г. прекарва два месеца в клиника за дезинтоксикация. През последните две десетилетия от живота си не написва нито една пиеса. През януари 1979 г. е нападнат и пребит от петима тийнейджъри, вдъхновени от кампания против гей движението.

Умира при доста странни обстоятелства на седемдесет и една годишна възраст в нюйоркски хотел, на 25 февруари 1983 г. Брат му Дейкин твърди, че е бил убит, а според полицията смъртта му е свързана с наркотици.

Творческото му наследство обхваща двайсет и пет пиеси плюс още десетки едноактни пиеси и филмови сценарии, три романа, над 60 разказа, над сто стихотворения и една автобиография.
Носител е на две награди „Пулицър" за „Трамвай „Желание" през 1948 г. и за „Котка върху горещ ламаринен покрив" през 1955 г. Пиесите „Стъклената менажерия" и „Нощта на игуаната" са носители на наградата на Кръга на нюйоркските театрални критици, а „Татуираната роза" получава „Тони" за най-добра пиеса през 1952 г.

Пиесите на Тенеси Уилямс се нареждат сред върховите постижения на американската и световната драматургия през ХХ век.
Екранизациите по негови произведения са над 70. Част от тях отдавна са се превърнали във филмова класика на ХХ век и се открояват с уникални актьорски изпълнения.
Както често се случва, самият Уилямс не е получавал „Оскар", въпреки че е бил номиниран два пъти – за сценариите на „Трамвай „Желание" и „Бейби Дол".

Сигурността е вид смърт, струва ми се – и може да ви застигне под формата на буря от чекове за хонорари някъде до плувния басейн в Бевърли Хилс или на което и да е място, отдалечаващо ви от условията, направили ви артист. Попитайте всеки, преживял онзи вид успех, за който говоря тук – какво му е доброто? Завладяващият интерес към човешките дела плюс известно количество състрадание и морал първи са създали някакъв вид преживяване, превърнало се в рисунка или музика, или телесни движения, или поезия, или проза, или каквото и да е нещо, достатъчно динамично и изразително – ето това е добро за вас, ако изобщо се отнасяте сериозно към целите си. Уилям Сароян е написал великолепна пиеса на тази тема – че чистотата на сърцето е единственият успех, който си струва да бъде постигнат. „Във времето на живота си – живейте!" Това време е кратко и то никога не се връща назад. То се изплъзва, докато аз пиша всичко това и докато вие го четете, а часовникът отброява загуба, загуба, загуба, освен ако вие самите не се посветите на това да го опровергаете.

1947 г. , Т. Уилямс

РЕЖИСЬОРЪТ ЗА ПИЕСАТА

Напускайки Америка, 60-те години и южняшката готика, с които неизменно са свързани пиесите на Т. Улиямс, ние пристигнахме в сегашното време на забързан свят, виртуално общуване, повърхностни взаимоотношения, културни различия, екологични катастрофи и неизбежен преход към поява на нови ценности.

В това сегашно време се роди една приказка – по-скоро магическа, отколкото готическа – за хора, изгубили се в дебрите на Царството земно, затънали в страховете си от смъртта, от различното, от миналото, търсещи смисъла в отчаянието на самотата си. В това безкрайно емоционално лутане, тичане, падане и ставане в мига преди да ни залее потопът, другият ще се превърне в единствения възможен изход. Другият – като огледало, отразяващо обратно любовта, която човек забравя, че носи в сърцето си. Един от тях ще се отправи към Царството небесно с усмивка на облекчение, другите двама ще опитат заедно да останат. Вероятността да оцелеят няма да е голяма, но страстта им към живота ще ги води сякаш несъзнателно в изпълнение на божията повеля за установяване рая на земята.

 

В нашата приказка един от героите възкликва: „Нищо в цялото царство земно не може да се сравни с онова, което може да стане между един мъж и една жена. И това едничко нещо е самото съвършенство". Това е тайнството, в което полюсите се хармонизират, мигът на екстаза, в който човек се слива с другия и се чувства пълноценен в тази цялост, тайнството на приемането на другия. „Аз не искам реализъм! Искам магия! Това се опитвам да дам на хората" – възкликва преди половин век Т. Улиямс и ние го следваме.

Елена Панайотова

„Всички живеем в горяща къща. Не можем да позвъним на пожарната. Няма изход. Можем само да гледаме през прозореца на втория етаж как гори нашия дом."

Т. Улиямс

 Царството земно" - трейлър 

Времетраене: 100 мин.
Играе се на Камерна сцена

Оценете
(29 гласа)

Медия

Март 2019
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
25 26 27 28 1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31

Новини

Prev Next

НАПУСНА НИ ЛЕГЕНДАРНАТА ВАНЧА ДОЙЧЕВА

НАПУСНА НИ ЛЕГЕНДАРНАТА ВАНЧА ДОЙЧЕВА

Народният театър „Иван Вазов” с прискърбие съобщава, че днес на 75-год...

Продължава...

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЗРИТЕЛИТЕ НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

УВАЖАЕМИ ЗРИТЕЛИ,БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ БЯХТЕ С НАС ПРЕЗ ИЗМИНАЛИЯ ТЕА...

Продължава...

Уточнение

Във връзка с информации в публичното пространство, свързани с реализац...

Продължава...

АНТОН РАДИЧЕВ ПРАЗНУВА РОЖДЕН ДЕН С 1000 ДУШИ

АНТОН РАДИЧЕВ ПРАЗНУВА РОЖДЕН ДЕН С 1000 ДУШИ

Рекорден брой гости събра звездата на Народния театър Антон Радичев на...

Продължава...

НАД 1000 АПЛОДИРАХА СТАРТА НА „ТЕАТЪР ПРЕД ТЕАТЪРА”

НАД 1000 АПЛОДИРАХА СТАРТА НА „ТЕАТЪР ПРЕД ТЕАТЪРА”

Повече от 1000 души изпълниха до краен предел огромната трибуна, издиг...

Продължава...

"ТЕАТЪР ПРЕД ТЕАТЪРА" - ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ!

"ТЕАТЪР ПРЕД ТЕАТЪРА" - ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ!

Уважаеми зрители, Поради неподходящите метеорологични условия, предст...

Продължава...
© Всички права запазени. Народен театър "Иван Вазов" - гр. София.