от Алфред дьо Мюсе

превод – Ерма Гечева

Постановъчен екип:

постановка – Мариус Куркински; сценография и костюми – Никола Тороманов; музикално оформление – Мариус Куркински; фотограф и художник на плаката - Павел Червенков

С участието на:

Юлиан Вергов, Владимир Карамазов, Йосиф Шамли, Александра Василева, Рени Врангова, Ана Пападопулу, Захари Бахаров, Валери Йорданов, Благовест Благоев

РЕЖИСЬОРЪТ ЗА ПИЕСАТА

Сбогом, любов! Не се научихме, не успяхме, не можахме да я задържим. Не сме достойни, не разбрахме как. Но ние обичахме. Сами постигнахме любовта. Човекът откри любовта, после Бог дойде да я докаже. Преживяхме любов, но защо умряхме за нея? Защо сме мъртви в любовта, която никога не отпада?

В тази пиеса Алфред дьо Мюсе е жесток към своите герои. Той им дава любов само за няколко секунди. Само няколко секунди Пердикан и Камий живеят като влюбени на земята. После трябва да се разделят – заради смъртта на Розет, но най-вече заради самите себе си. Любовта е невъзможна заради самите влюбени.

Връзката с времето на Мюсе е, че и в нашия свят миналото вече го няма, а бъдещето все още не е дошло. Сегашният човек виси в нищото и бълнува, че обича. Да, за секунда успява и това е последната жива надежда. Не се шегувай с тази последна надежда за любов. Не се шегувай с това, за което си създаден.

Мариус Куркински

ОТЗИВИ ОТ МЕДИИТЕ

Покъртителен разказ за любовта (в. „Труд“)

Мариус Куркински смесва клоунадата с драматичните мигове на искреност в „параклиса на любовта“. Макар представление от два часа и половина да е рядкост в пестеливия български театър, след антракта нямаше оголени редове. (сп. „Тема“)

Поредният добър режисьорски проект на Мариус Куркински респектира с качествата си. Въздействащ микс на красива сценична символика, неотделима от карикатурните персонажи (сред тях има само два нормални, скътали истината и любовта). Взривната поетичност на Мариус навява едновременно страст и тъга, забъркани с гротескна шутовщина. Безусловно тази красива постановка е най-изисканият дар за зрителите на националния ни театър. (в. „Сега“)

Мариус Куркински постига напоследък непостижимото – отличен ансамбъл, в който всеки владее партията си. И така произвежда своите звезди. (в. „Стандарт“)

Поставена от Мариус Куркински, пиесата придобива друг смисъл. Всъщност нови смисли и безкрайно много двусмислици. Още един шедьовър за любовта. (в. „Политика“)

От фарса и гротеската на Мариус Куркински лъха нещо зловещо. Нещата се въртят около кратък миг на финала, в който любовта се случва. Миг, платен със смърт. Стилът на спектакъла е еклектичен сбор от взаимно изключващи се елементи: решение, отговарящо на днешния претрупан с противоречия свят! (в. „Пари“)

Въздействието, емоционално и сетивно едновременно, тук достига своя абсолют. (в. „Дума“)

Спектакъл на контрастите. Режисьорът оставя знаци и публиката ги разчита заедно с актьорите. В представлението има и философия, и подигравка, и предупреждение. (в. „Монитор“)

Със „С любовта шега не бива“ Мариус прави своята „изповед на едно дете на века“, за което театърът е място, с което шега не бива. Той е сцена, която тематизира фундаменталните християнски категории, спасителен амвон сред плашещото разбягване на личните сюжети. (в. „Култура“)

Времетраене: 150 мин.

Играе се на Голяма сцена