по Димитър Димов
Постановъчен екип:
драматизация и режисура – Бойко Илиев; сценография и костюми – Нина Пашова; фотограф - Божидар Марков
С участието на:
Емануела Шкодрева, Христо Чешмеджиев, Мариус Донкин, Стоян Пепеланов, Иван Юруков, Марин Янев, Елена Петрова
„Осъдени души“ е разказ за любовта, разказ за изключителната връзка между едни от най-ярките герои в българската литература – Фани Хорн и отец Ередия, разказ за истинските човешки взаимоотношения, за жертвоготовността и милосърдието на фона на драматичните събития от испанската Гражданска война.
Димитър Димов (1909–1966) е автор е на романите „Поручик Бенц“ (1938), „Осъдени души“ (1945) и „Тютюн“ (1951), на литературни статии и пътеписи, на разкази, сред които „Шпионката“, „Задушна нощ в Севилия“, „Карнавал“, на пиесите „Жени с минало“ (1959), „Виновният“ (1961) и „Почивка в Арко Ирис“ (1964), последните две от които са поставяни в Народния театър.
Творчеството на Димитър Димов утвърждава в българската литература модерен художествен стил, който се отличава с психологическо проникновение, интелектуална задълбоченост, остра конфликтност и тънък усет към богатството на езика.
В интереса на Димитър Димов към осъдените души, към тези умни и покварени, изтънчени и егоистични, опустошени от амбиции и греховни желания герои, към фаталната жена, превърната от каприза си в жертва или убиец, можем да открием не само неговия парещ интерес към екзотиката, но и много от модерната мисъл, от естетиката и романистиката на века.
Тончо Жечев
ОТЗИВИ ОТ МЕДИИТЕ
Горещи страсти по Димитър Димов и Бойко Илиев взривиха камерната зала в Народния театър. Разказът е от името на Фани Хорн и в него има всичко – от любовта до отчуждението и саморазрушението, от безвремието до фанатичната вяра. (в. „Стандарт“)
Еми Шкодрева изгаря от страст в „Осъдени души“ (в. „24 часа“)
Режисьорът се стреми към доближаване и извеждане на образите, конфликтите и чувствата от класическата творба на Димитър Димов. А също така и към откриване на болезнеността и безпощадния самоанализ, характеризиращи модерния човек, който неукротимо се стреми към намиране на опорна точка за живот сред тоталната разруха и загуба на морални ориентири и ценности. (в. „Дума“)
Времетраене: 120 мин.
Играе се на Открита сцена „Сълза и смях“
