от Жан-Батист Молиер
превод - Кирил Кадийски
Постановъчен екип:
режисьор - Росица Обрешкова; сценография и костюми - Елена Иванова; хореография - Мила Искренова; музикална картина - Сашо Младенов; фотограф - Атанас Кънчев; художник на плаката - Стефан Десподов
С участието на:
Иван Юруков, Сава Драгунчев, Теодор Елмазов, Илиана Коджабашева, Параскева Джукелова, Цветомира Даскалова, Христо Терзиев, Калин Яворов, Кристиан Димитров, Зафир Раджаб, Красимир Митов
„Мизантроп, или Мрачният влюбен" е най-необикновената и противоречива комедия на големия френски комедиограф Жан-Батист Молиер. Пиесата е представена за първи път на 4 юни 1666 г. на сцената на „Пале Роял” в Париж. В ролята на Алцест е самият Молиер. По това време той вече е преживял забраната на своя „Дон Жуан", спирането и битката за „Тартюф". Сериозният тон на „Мизантроп" и изобличителните тиради на главния герой първоначално са изненада за публиката, търсеща присъщия на фарса комизъм. Трупата на Молиер обаче изиграва 34 последователни представления, а до края на царуването на Людовик ХІV пиесата е поставена на сцена 199 пъти. Този факт говори недвусмислено, че още тогава мрачният мизантроп на Молиер е докоснал значими проблеми на времето, човека и морала. За това свидетелстват и отзивите на съвременниците. „Макар и „Мизантроп" да е може би най-добрата от всички наши комедии, публиката все пак няколко дни се колебаеше да я признае за превъзходна творба. Всеобщото мнение в нейна полза бе изказано едва след десетото представление. Съперниците на Молиер се кълняха, че този род нова комедия за нищо не струва, но Расин беше сигурен, че в най-скоро време пиесата ще има блестящ успех", пише абат Дюбо. А след второто представление в писмо до херцогиня Д'Орлеан вестникарят Робине определя „Мизантроп" като „чудо на чудесата", в което „ропотът на човека срещу нравите на века е умен и дълбок". По-късно, когато дебатът за морала на човека и на обществото се разгръща с особена сила, и когато писателите-моралисти Ларошфуко и Лабрюйер са публикували прочутите си „Максими" и „Характери", тази комедия, изобличаваща с толкова блясък и страст себелюбието, ласкателството и двуличието, получава изключителен отзвук и слава. А Алцест става една от най-сложните и привлекателни роли в класическия репертоар. Несъмнено при срещата с „Мизантроп" трябва да се откажем от двойственото желание да виждаме в Молиер или апостол-проповедник, или да търсим самия него в героите му. Въпреки това е очевидно, че в монолозите на Алцест са скрити песимистичните размисли на автора за човека и света, но единствено геният на Молиер успява да издигне интимните мисли до универсално, общочовешко значение, белязано от трагизъм. Не случайно Сент-Бьов отбелязва, че Алцест е „най-сериозният, най-благородният, най-възвишеният комедиен образ, в който смешното се пресича със смелостта и добродетелта. Само една крачка и вече героят не е смешен, а благороден, почти героичен и определено трагичен". Най-доброто свидетелство за това са последните думи на Алцест:
А аз, предаден и осмян от обществото,
напускам бездната на козните и злото,
да търся ъгълче, където е и днес
човекът пак човек, без страх за свойта чест.
НАГРАДИ
АСКЕЕР 2010 ЗА КОСТЮМОГРАФИЯ на Елена Иванова
Участие на ЕМФ „Сцена на кръстопът" 2010
Времетраене: 100 мин.
Играе се на Камерна сцена