Фенове

Представления

Няма събития

от Елин Рахнев

Постановъчен екип:

постановка - Иглика Трифонова; сценография и костюми - Ванина Гелева; хореография - Христо Андонов

С участието на:

Христо Гърбов, Валентин Танев

 


Футболът е привилегия за хора, които в един миг от живота си са искали да полетят, да се обезкостят в небето, да открият личната си графика сред облаците. Валсиращата топка носи и тази асоциация. Може би поради тази причина футболът е като плод и зеленчук, сирене и хляб днес. Донякъде компенсиращ тъгите ни, безумствата ни, сълзите. От друга страна – мелачка на илюзии. Илюзиите, че някой ден ще летим – само с ръце...

 

Футболът е моногамна форма на изповед – стига поне малко да познаваш архитектурата на играта, да повярваш, че онзи пас може да промени света, да влачиш съществото си след онази алпиола – тържество на порива за съвършенство. Или просто един единайсетметров свободен удар, след който сърцето ти е само една капачка от бира.

Футболът е поема. Класическа поема – приказка, в която се разказва за доброто и злото, за истината и лъжата, за безсилието и усмивката, за влагата в очите, за феята. Огледална поема на живота ни – понякога безмислен, но друг път толкова прекрасен – като един падащ лист – съвършената траектория за изпътуване на дните ни.

Елин Рахнев

Автобиография

Много тежки дни от живеенето си съм прекарал по стадиони. И много радостни. Голяма част от времето ми минава там поради една единствена причина – че се чувствам добре. Исках да стана футболист като повечето деца, но така се случи. Понякога го сънувам, но това отдавна вече е без значение.

Винаги съм приемал футбола като наука, която трябва да се изучава. И с годините се убедих в това напълно. Има елитни университети по света, в които футболът е дисциплина. Надявам се това да се случи и в България. И дори мисля, че е необходимо.

През годините някои хора гледаха на тази моя черта с насмешка, ирония или просто с учудване. Както и аз на тях. Всъщност това продължава и до днес, но повечето отдавна свикнаха и не ми обръщат внимание. Аз пък ги приемам такива каквито са.

Елин Рахнев

Спомен за футбол

Това е в началото на шестдесетте. Аз съм на четири или пет години. В кухничката на лелината къща във Велинград. Стаята е пълна с мъже, които ми се струват гиганти. Спомням си гърбовете им в някакви плетени пуловери и никакви лица. Те са устремени телом и духом към радиото, което е поставено на високо, на кухненския бюфет и откъдето един мъжки глас, без да спира, и някак без да си поема дъх, им съобщава за някакви други мъже, които правят нещо страшно бързо и страшно важно някъде далеч... После мъжете с пуловерите скачат, някой ме вдига на ръце и главата ми се чуква в ниското таванче. Те са дивашки щастливи и крещят някаква абсолютно непонятна дума. Аз плача. После идва баба и им дава да се разберат. Гушва ме и ме изнася от това "пусто и пометено" място и ме води на пейката, където са жените. Но тук не е интересно. Интересното е там, в кухничката. Там стават хубавите, важните, истинските, мъжките работи. Работи, които могат да те вдигнат абсолютно неочаквано до най-високото... Е, цицината, ама нищо. Полетът е хубаво нещо...

Иглика Трифонова

ОТЗИВИ НА МЕДИИТЕ:

Пиесата е написана специално за Валентин Танев и Христо Гърбов. Иглика Трифонова сподели, че поставя "Фенове" като трагикомедия. "Стремежът ни е публиката да се смее, но и натъжава. В този смисъл "Сълза и смях" е най-точното място за това представление...Искаше ни се тази пиеса да действа като джаз, защото Е. Рахнев е задал едни теми, а актьорите са достатъчно добри интерпретатори, за да направят различни вариации. Текстът е много двойнствен, по някакъв начин малко нахален и хашлашки. Говори се през цялото време за футбол, а зад това се случват животите на тези обикновени хора и това страшно предизвиква." в. "Аз Буки "

...Валентин Танев и Христо Гърбов накараха залата да вие от смях. Те играят аутсайдери, които вегетират в живота, но живеят истински само на мачове. Режисьорката Иглика Трифонова е отприщила необятните им комедийни способности. Те приличат на митичните персонажи на Бекет , но вече в модерен вариант – не се чувстват изхвърлени от живота, а гледат да се приспособят. Каквито и несгоди да се срутват върху тях, те бягат в обетованата земя – футбола. в. "24 часа"

Времетраене 75 мин.

Играе се на Открита сцена "Сълза и смях"

Оценете
(1 глас)
Октомври 2021
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
27 28 29 30 1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31

Новини

Prev Next

НАПУСНА НИ ЛЕГЕНДАРНАТА ВАНЧА ДОЙЧЕВА

НАПУСНА НИ ЛЕГЕНДАРНАТА ВАНЧА ДОЙЧЕВА

Народният театър „Иван Вазов” с прискърбие съобщава, че днес на 75-год...

Продължава...

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЗРИТЕЛИТЕ НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

УВАЖАЕМИ ЗРИТЕЛИ,БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ БЯХТЕ С НАС ПРЕЗ ИЗМИНАЛИЯ ТЕА...

Продължава...

Уточнение

Във връзка с информации в публичното пространство, свързани с реализац...

Продължава...

АНТОН РАДИЧЕВ ПРАЗНУВА РОЖДЕН ДЕН С 1000 ДУШИ

АНТОН РАДИЧЕВ ПРАЗНУВА РОЖДЕН ДЕН С 1000 ДУШИ

Рекорден брой гости събра звездата на Народния театър Антон Радичев на...

Продължава...

НАД 1000 АПЛОДИРАХА СТАРТА НА „ТЕАТЪР ПРЕД ТЕАТЪРА”

НАД 1000 АПЛОДИРАХА СТАРТА НА „ТЕАТЪР ПРЕД ТЕАТЪРА”

Повече от 1000 души изпълниха до краен предел огромната трибуна, издиг...

Продължава...

"ТЕАТЪР ПРЕД ТЕАТЪРА" - ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ!

"ТЕАТЪР ПРЕД ТЕАТЪРА" - ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ!

Уважаеми зрители, Поради неподходящите метеорологични условия, предст...

Продължава...
© Всички права запазени. Народен театър "Иван Вазов" - гр. София.