Премиера на „Ничия земя" от Данис Танович

  • Понеделник, 07 Март 2016


Премиера „Ничия земя" от Данис Танович на 21 и 22 март

КАМЕРНА СЦЕНА
НИЧИЯ ЗЕМЯ
по филмовия сценарий на Данис Танович

Сценична адаптация и режисура Стоян Радев
Консултант-преводач Нева Мичева
Сценография и костюми Елица Георгиева
Звукова картина Стоян Радев
Участват: Филип Аврамов, Валери Йорданов, Йосиф Шамли, Йордан Петков, Зафир Раджаб, Лили Сучева

Данис Танович е босненски режисьор и сценарист, роден в Зеница през 1969 г. „Ничия земя" (2001) е дебютът му в игралното кино (Танович е сценарист и режисьор на лентата), филмът печели „Оскар" за най-добър чуждоезичен филм. Кинотворбата, която се движи на границата между абсурда с балкански привкус и чистата трагедия, разказва за трима войници по време на войната в Югославия (1992-1995), срещнали се в окоп между двете фронтови линии, на „ничията земя", а единият от тях лежи върху скачаща мина.

Данис Танович:
„В „Ничия земя" исках да смеся дивите, красиви цветове на природата със сивотата на войната. Търсех контраста. Когато пуснаха първите гранати над Сараево, бях принуден да гледам пролетта и лятото, осеяни с черни дупки. Все едно да наложиш черно-бяла фотография върху картина на Ван Гог – нищо общо."

„Майка ми беше герой, когато ходеше за 20 литра вода всеки ден по време на обсадите, за да можем да се къпем. Баща ми беше герой: отиваше в телевизията и правеше предаване, за да имат хората какво да гледат. Всеки е герой по време на война. Самият факт, че си там, е героизъм."

„Когато завърших сценария на „Ничия земя" (написан е за 2 седмици в Париж – б.а.), знаех, че имам нещо добро, нещо специално. Сценарият беше като театрална постановка. Така и го написах."

Стоян Радев:
В сценария „Ничия земя" на Данис Танович става въпрос за война, разразила се през деветдесетте години на двайсети век в границите на бивша Югославия. Причината е подобна на всички причини за война – агресивно отстояване и налагане на своеобразна културна идентичност (в това число и религиозна принадлежност), която се смесва с териториални, политически и икономически претенции. Интересното в случая е, че враждуващите страни – босненци и босненски сърби – са много близки във всякакъв смисъл. Оттук и впечатлението, че непримиримите различия помежду им са несъществени, а конфликтът – несъстоятелен. Да, той прилича на много такива, но сякаш се случва в тяхното ехо, без да има реален собствен причинител. Героите воюват, като дори не могат точно да определят защо и как е започнало всичко – питат се и не стигат до отговор. Но убиват... Ако този текст все пак успява да добави нещо, малко по-различно към вече известното в обстойно разработената военна тема, то се състои в появата на инерцията – безкрайната инерция на унищожението.

Валери Йорданов:
С Фицата (Филип Аврамов – б. р.) се знаем от 23 години. Със Стоян Радев – от 2. А с останалите колеги – тепърва е пред нас. Когато гледах филма за пръв път, си помислих: „Това е прекрасна ситуация за представление!". Сега си мисля, че не е възможно да се случи на сцена. Освен ако не се случи.

Повече за представлението четете в третия брой на сп. „НТ".

Последно променена в Понеделник, 21 Март 2016

Архив новини

Май 2021
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
26 27 28 29 30 1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30
31 1 2 3 4 5 6

Този сезон

© Всички права запазени. Народен театър "Иван Вазов" - гр. София.