Премиера 24 и 25 март от 19 ч
Голяма сцена

СИНЯТА ПТИЦА
от Морис Метерлинк
Феерия

Превод Невена Стефанова
Режисьор Мариус Куркински
Сценография и костюми Никола Тороманов
Музика Емилиян Гацов - Елби
Асистент сценография и костюми Андреа Попова

Участват: Димитър Николов, Ванеса Лу, Рени Врангова, Илиана Коджабашева, Веселин Анчев, Василена Винченцо, Валентин Ганев, Виктория Колева, Деян Ангелов, Пламен Пеев, Милена Атанасова, Албена Колева, Дарин Ангелов, Дамян Тенев, Виктор Танев, Цветомира Даскалова, София Бобчева, Благовест Благоев, Биляна Петринска, Теодор Елмазов, Албена Ставрева, Вяра Табакова

Морис Полидор Мари Бернар Метерлинк (1862 – 1949) остава в световната литература като създател на символистичната драма и театър. Метерлинк е автор на философски есета, научни изследвания, публицистика. Най-успешната му пиеса още приживе е приказката-феерия ,,Синята птица"(1908). Пиесата е пътешествие на две деца – пътешествие на невинността – в царството на живота и смъртта, на деня и нощта, на миналото и бъдещето в търсене на щастието. Морис Метерлинк е носител на Нобелова награда за литература (1911) „за многостранната му литературна дейност, особено за драматическите му произведения, характеризиращи се с богатство на въображението и поетическа фантазия".

„Посвещавам този спектакъл на онзи човек, който помни своя детски сън."
Мариус Куркински

Премиера 21 и 22 март от 19 ч

КАМЕРНА СЦЕНА

НИЧИЯ ЗЕМЯ
по филмовия сценарий на Данис Танович
Сценична адаптация и режисура Стоян Радев
Сценография и костюми Елица Георгиева
Звукова картина Стоян Радев
Художествено осветление Лальо Христов

Участват: Филип Аврамов, Валери Йорданов, Йосиф Шамли, Йордан Петков, Зафир Раджаб, Лили Сучева

Данис Танович е босненски режисьор и сценарист, роден в Зеница през 1969 г. „Ничия земя" (2001) е дебютът му в игралното кино (Танович е сценарист и режисьор на лентата), филмът печели „Оскар" за най-добър чуждоезичен филм. Кинотворбата, която се движи на границата между абсурда с балкански привкус и чистата трагедия, разказва за трима войници по време на войната в Югославия (1992-1995), срещнали се в окоп между двете фронтови линии, на „ничията земя", а единият от тях лежи върху скачаща мина.

БЕЗКРАЙНАТА ИНЕРЦИЯ НА УНИЩОЖЕНИЕТО

„...защото войната никога не свършва... Интересното в случая е, че враждуващите страни – босненци и босненски сърби – са много близки във всякакъв смисъл. Оттук и впечатлението, че непримиримите различия помежду им са несъществени, а конфликтът – несъстоятелен... Ако този текст все пак успява да добави нещо, малко по-различно към вече известното в обстойно разработената военна тема, то се състои в появата на инерцията – безкрайната инерция на унищожението."
Стоян Радев

Премиера 18 и 19 март от 19.30 ч

СЦЕНА НА IV ЕТАЖ

СЛУГИНИТЕ
от Жан Жьоне

Превод Валентин Маринов – Пело
Режисьор Диана Добрева
Сценография и костюми Диана Добрева
Музика Петя Диманова

Участват: Жорета Николова, Александра Василева, Диана Добрева

Жан Жьоне (1910–1986) е френски поет, драматург, романист. Отначало творбите му са били забранявани заради „посегателство върху добрите нрави", но днес Жьоне е сред модерните класици на световната литература.

„Ние впрягаме всичките си способности, за да си измислим прекрасна роля в луксозен живот. Толкова се оплитаме във фантазиите си, че стоим безделни, когато трябва да заживеем действително. И ако все пак случайно ни се падне някакъв такъв живот, не съумяваме да изпитаме щастие, защото вече са се изчерпали неговите наслади и многократно сме се потапяли в илюзорната представа за тях – в хилядите възможности за слава и богатство. Вкусът ни е притъпен."
Жан Жьоне

*Повече информация търсете в третия брой на сп. „НТ", който ще излезе в края на февруари.