120 години от рождението и 90 години от гибелта на
ГЕО МИЛЕВ
(15 януари 1895 г. – 15 май 1925 г.)
ГЕО
мистериално действо
по романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ"
Драматизация и постановка Иван Добчев
Сценография Венелин Шурелов
Костюми Петя Боюкова
Музика Христо Намлиев
С участието на: Марин Янев, Алиса Атанасова, Зафир Раджаб, Ева Данаилова, Павлин Петрунов, Румен Драганов, Неда Спасова, Кристина Кулиш, Димитър Илиев, Росен Гицов, Димитър Бисеров, Леонид Йовчев, Александър Кънев, Валентин Ганев, Йосиф Шамли, Сава Драгунчев, Албена Ставрева, Сребрина Георгиева, Виктория Колева, Стилиян Желязков, Михаил Стоянов, Георги Сиркатов, Бюрхан Керим, Константин Еленков, Пламен Петков, Кети Райкова, Ели Колева, Аделина Желязкова, Самуела-Ивана Церовска, Надежда Колева, Дани Атанасова
Премиерни спектакли на 13 и 14 ноември 2015 г.
Иван Добчев:
Там, в не така далечната 1925 година, е заровена в общ гроб, засипан с боклуци и трупове на убити кучета, мечтата за една друга, свободна България. От този общ гроб засега сме изровили само череп № 17 с прословутото стъклено око на Гео Милев – поетът, който даде видимост на тази мечта чрез списанията си „Везни" и „Пламък", през поезията и публицистиката си, в своите рисунки, с целия си 30 годишен живот, обречен на битката със старото, домораслото изкуство на България.
Тази битка беше загубена.
Христо Карастоянов:
... Тази книга, мисля си, не е биографичен роман, а история за двама млади мъже, обсебени от своите идеи и намерения, които в крайна сметка се оказват едни и същи: убеден бунт срещу статуквото. А то става причина да загинат по един и същи начин, погубени от едни и същи хора.
В една и съща нощ...
ГЕО МИЛЕВ:
Светът съществува още само като призрак. Предметът не е вече форма, а безформено сурово вещество: скала, от която Духът чук издялва форми.
Българи! Изкуството е в опасност!
Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър.
Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи очакват спасение. Спасение, което би било чудо.
Всички, до днес управлявали партии, са окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в една обща купчина гнила слама, която трябва да се изгори, защото те – всички досегашни „политически дейци" – нямат нищо общо с народа.
Забранено е –
да се говори
да се мисли
да се пише
да се чете, а най-сетне и
да се живее.
ГЕО МИЛЕВ И НАРОДНИЯТ ТЕАТЪР
Като режисьор Гео Милев успява да осъществи една постановка на сцената на Народния театър – „Мъртвешки танц" от Аугуст Стриндберг. Премиерата е на 11 януари 1920 г. и в главните роли са привлечени първите сили на театъра – Коста Стоянов в ролята на Едгар, Златина Недева и Адриана Будевска, които се редуват в ролята на Алис, Кръстьо Сарафов в ролята на Курт и Донка Сарафова в ролята на Джени. В исторически план постановката на Гео Милев се счита за значителна крачка към модернизацията на националната сцена. През 1923 г. ръководството на театъра възлага на големия ни поет постановката на едноактната трагедия на Хуго фон Хофманстал „Електра". Преводът е на Гео Милев в стихове, а в централните роли са разпределени така: Вела Ушева (Електра), Марта Попова и Петя Герганова (Хризотемис), Адриана Будевска (Клитемнестра). Спектакълът стига до генерална репетиция, но членовете на Артистическия комитет решават да бъде ,,изключен от репертоара".
Особено силно е присъствието на Гео Милев на сцената на Народния театър като преводач с преводите на Шекспировия ,,Хамлет", използван в две постановки на Н. О. Масалитинов съответно през 1933 г. и през 1943 г., на ,,Монна Ванна" от Морис Метерлинк, реализирана от Сирак Скитник през 1924 г., и на ,,Егмонт" от Гьоте, постановка на Владимир Тенев от 1932 г.
Снимки Яна Лозева
