по Ф. М. Достоевски

превод - Иван Пауновски

Постановъчен екип:

постановка - Десислава Шпатова; сценична версия - Снежина Петрова и Десислава Шпатова; сценография и костюми - Юлиан Табаков; асистент на сценографа - Николета Найденова; фотограф и автор на видео-клипа - Иван Дончев

С участието на:

Снежина Петрова, Ованес Торосян, Деян Ангелов, Владимир Пенев, Вяра Табакова, Веси Конакчийска, Зафир Раджаб

Достоевски  за „Идиот":

Отдавна вече ме измъчваше една мисъл, но се боях да направя от нея роман, защото мисълта е много трудна и аз не съм подготвен за нея, макар че тя е много съблазнителна и ми харесва. Тази идея е да изобразя напълно прекрасния човек. Струва ми се, че не може да има нищо по-трудно от това, особено в наше време... Тази идея се е мярвала и по-рано в някой художествен образ, но само в някой, а нужен е пълен образ.

... Няма нищо по-мъчно на света, особено сега. Всички писатели, не само наши, но дори европейски, щом са се захващали да изобразят положително прекрасния човек – винаги са се отказвали. Защото тази задача е безкрайна. Прекрасното е идеал, а идеалът – нито нашият, нито този на цивилизована Европа – далеч още не се е изградил.

Достоевски започва да работи над романа си през есента на 1867 г. и дори отбелязва в тетрадката си точната дата – 14 септември (Женева), и го завършва през 1868 г. във Флоренция. Пише творбата си по време на пребиваването си в Германия, Швейцария и Италия.

При разработването на отделните черти от образа на Мишкин и на свързаните с него епизоди на романа писателят използва черти от своята лична биография. Както и някои други свои герои, писателят е надарил Мишкин с оная тежка нервна болест, епилепсията, от която страда самият той; състоянието на Мишкин пред епилептичния припадък отговаря на онова, което, според разказите на Достоевски, той изпитва при наближаване на болестта.

Времетраене:  110 мин.

Играе се на Камерна сцена

НАГРАДИ „АСКЕЕР 2013 г.
Костюмография - Юлиан Табаков за „Идиот 2012”