от Жан-Батист Молиер
Превод от френски език – Кирил Кадийски
Сценичен вариант – Анна Петрова
Постановъчен екип:
режисьор – Владлен Александров; сценография и костюми – Елена Иванова; композитор – Асен Аврамов; асистенти на сценографа – Лилия Попова, Христина Дякова, Боримир Илков; хореография и пластика – Татяна Соколова; художник на плаката – Янина Петрова; снимки – Атанас Кънчев
С участието на:
Георги Мамалев, Михаил Петров, Албена Колева, Ева Тепавичарова, София Бобчева, Владислава Николова, Павел Иванов, Христо Чешмеджиев, Христо Терзиев, Сава Драгунчев, Валентин Балабанов; Музиканти – Слав Бистрев, Жорж Паликарски, Николай Казаков, Ивайло Фролов; Студенти от програма "Театър" на НБУ – Михаела Павлова, Калина Георгиева, Михаела Христова, Мишел Мандилова, Владимир Солаков, Станислав Анев, Изабел Миткова, Павлета Дойчинова, Алекс Жеков, Иван Жековски
„МНИМИЯТ БОЛЕН", комедията-балет, написана от смъртно болния Молиер, е една от най-веселите и жизнерадостни негови пиеси. Първото представление се е състояло на 10 февруари 1673 г. в театър „Пале Роял" в Париж. Ролята на Арган играл самият Молиер. Комедията имала огромен успех, публиката шумно аплодирала както изпълнителя на главната роля, така и автора. Но на 17 февруари, в деня на четвъртото представление на пиесата, Молиер, който отдавна страдал от заболяване на белите дробове, се почувствал особено зле. За момент дори се поколебал дали да излезе на сцената, но в театъра присъствали всемогъщият принц Конде и знатни чужденци. Освен това вероятно ръководителят на трупата сметнал за свой дълг да направи усилие, за да не загубят неговите актьори и служителите на театъра заплащането си. По време на представлението, когато Арган произнася клетвата си и получава мечтаната титла „доктор", публиката забелязала, че Молиер почувствал слабост. Спектакълът обаче бил изигран до края. Молиер слязъл от сцената, свалил костюма на Арган, загърнал се в любимия си халат и отишъл да си почине в гримьорната на своя ученик и актьор в трупата Мишел Барон. След като се почувствал още по-зле, го отнесли в дома му. Там актьорът, изиграл само преди няколко часа ролята на мним болник, поискал парче сирене и малко хляб. Скоро след това от гърлото му бликнала кръв. Слугите се втурнали да търсят двамата свещеници на енорията „Свети Йосташ", но духовниците отказали да дадат последно причастие на автора на „Тартюф". На другия ден, когато трябвало да погребат тялото, духовниците си спомнили за един стар църковен указ, забраняващ хората, упражнявали професията „актьор" да бъдат погребвани в осветената земя на гробището и отказали. Едва след намесата на Луи ХІV, архиепископът на Париж наредил Молиер да бъде погребан късно вечерта и без опело. Така авторът на „Мизантроп", „Тартюф", „Дон Жуан", „Скъперникът", „Буржоата благородник", „Училище за жени", „По неволя лекар" и още трийсет и три пиеси, осигурили му безсмъртна слава на велик комедиограф, завършва живота си като неразкаял се комедиант, завинаги обречен на сцената.
ВЛАДЛЕН АЛЕКСАНДРОВ: ПОКЛОН КЪМ МОЛИЕР
Молиер е култура.
Молиер е стил.
Молиер е естетика.
Молиер е гледна точка.
Молиер е прозорливост.
Молиер е борба.
Молиер е огромен поглед върху света.
Молиер е познание.
Молиер е комичното в неговата най-висша форма.
Молиер е "Homo Ludens" на много епохи.
Молиер е състояние на духа.
Молиер е виртуозност на играта.
Молиер е висш пилотаж на професията актьор.
Молиер това е театърът в най-чистия му вид.
Молиер това е "Тартюф", "Мизантроп", "Хитрините на Скапен", "Мнимият болен"...
Молиер е радост, проникновение, удоволствие, пълнота на съзнанието, пълна изява на чувствата, на мислите, на емоциите, които живеем вчера, днес, утре!
Молиер това е цивилизацията, която за жалост вече започва да си отива! Той е последната ни надежда за оцеляване! Защото е добре да си отидем "смеейки се"!
Играе се на Голяма сцена
