от Едуард Олби
превод – Красимира Джисова

Постановъчен екип

постановка и музикална картина – Петър Денчев; сценография и костюми – Чавдар Гюзелев; Фотограф – Калин Николов; художник на плаката – Чавдар Гюзелев

С участието на

Валентин Ганев, Жорета Николова, Владимир Пенев, Светлана Янчева

Щрихи от пейзажа

Едуард Олби започва да пише „Морски пейзаж" през 1967 г. Първоначално създава две по-кратки пиеси – „Смърт" и „Живот" – с идеята да ги обедини и представи като драма в две части. С течение на времето – в продължение на осем години – всяка от тях претърпява значителни промени и се превръща в самостоятелно произведение. Така от първата се ражда драмата „Всичко е свършено" (1971), а втората дава началото на „Морски пейзаж" (1974). В оригиналния вариант пиесата съдържа три действия, но още в края на първата репетиция Олби съкращава цялото второто действие, което протича под водата. Премиерата на спектакъла се е състояла на 26 януари 1975 г. в театър „Сам С. Шуберт" на Бродуей. Режисьор е самият автор.
Както в много от пиесите си, така и в тази Олби, се концентрира върху човешките взаимоотношения и междуличностните връзки, в конкретния случай – между две семейни двойки. Макар повечето критици да я определят като драма, пиесата съдържа много елементи от сатирата, фантазията и абсурда.

Едуард Олби за „Морски пейзаж":

Все още има праисторически риби на дъното на океана. Възможно е те да еволюират.

Това е пиеса за антропоморфното приспособяване; за развитието и обвързването. Това не е абсурд, това е метафора.

Нещата еволюират или деволюират. Всичко винаги е някакъв процес на мутация с цел оцеляване. Оцеляват най-приспособимите. Дали е за добро или не – не знам, но със сигурност така е по-интересно.

В хода на пиесата еволюционният модел се ускорява с милиарди обороти.

Залез край морето

Мутираш или изчезваш! Това предрича „Морски пейзаж", където миналото среща настоящето, сушата – морето, а животът почти прелива в смъртта. В бездната на въпроса: кои сме днес, след като животът ни е почти преминал, и можем ли да продължаваме да живеем без вяра и въображение, без наивност и желание за промяна? В търсенето на отговора се ражда тревожното усещане – живи ли сме въобще, ако отказваме да се променим? В тази сюрреалистична история една възрастна двойка се опитва да намери изход от апатията на живеенето, а Едуард Олби прави своето изследване на човешкото съществуване и „състояние". Нашето представление се концентрира върху потока на живота като кръговрат, където енергията не може да бъде изгубена, а фантазията е възможност за избавление в сянката на смъртта.

Петър Денчев

Времетраене: 120 мин.
Играе се на Камерна сцена

НОМИНАЦИИ АСКЕЕР `2013
Водеща женска роля - Жорета Николова за ролята на Нанси 

НОМИНАЦИИ ИКАР `2014
Водеща женска роля - Жорета Николова за ролята на Нанси