от Едуард Олби

превод – Харалампи Аничкин

Постановъчен екип:

режисьор – Явор Гърдев; сценография и костюми – Никола Тороманов; музика – Калин Николов; фотограф - Калин Николов; художник на плаката - Стефан Десподов

С участието на:

Бойка Велкова, Михаил Билалов, Юлиан Вергов, Мартин Димитров

Едуард Олби за пиесата:

„В Щатите някои хора я намериха за скандална, за други беше стряскаща, а за трети – направо срамна. Това ме направи много щастлив. Работата е там, че Силвия е коза, а в нея главният герой – женен човек – е влюбен. Изневярата е възможно най-стара тема, а този път тя е свързана с трогателна любов към коза и като такава със сигурност не съществува в световната драматургия.“

„Чрез образа на козата в пиесата искам хората да се замислят за ред неща. Например – дали влюбването в друго животно е най-лошото, което може да ви се случи. Ето повечето хора имат котки и кучета, които много обичат. Понякога ги обичат повече от съпрузите и съпругите си. В повечето случаи не правят секс с тях. Е, някои го правят, но не си казват. Не смятам обаче, че влюбването в животно е най-лошото нещо в живота. Много по-лошо е да проиграете живота си и да не разсъждавате.“

Явор Гърдев за пиесата:

„Личното участие в проекта на Едуард Олби е важно за нашия театрален контекст, защото това е гласът на един от най-значимите американски автори, а „Козата, или коя е Силвия?“ само за няколко години от написването й се превърна в класика на ХХI век. Привидно скандалният характер на тази пиеса никак не е самоцелен. Олби си поставя сложна драматургична задача – да конструира притчов разказ за положението на „другия“ човек в обществото. Един проспериращ 50-годишен архитект, добре образован и с чудесно семейство, постигнал всичко в кариерата си, се влюбва и се оказва в ситуация на радикално отчуждение от най-близките си хора. Изследвайки тази безумна ситуация, пиесата се занимава както с трагедията на „различния“ човек, така и с трагедията на „нормалните“, които все още го обичат, но вече не могат да понесат присъствието му сред тях. Въпросът за границата на „нормалността“ се оказва извънредно сложен. Пиесата е изключителна. Тя неслучайно се поставя в целия свят.“

Спектакълът е реализиран с подкрепата на:
Посолството на САЩ в Република България
Фондация „Америка за България“
Американска фондация за България

НАГРАДИ:

ИКАР 2010 ЗА НАЙ-ДОБРА МЪЖКА РОЛЯ на Михаил Билалов за ролята на Мартин

НОМИНАЦИИ ЗА:

АСКЕЕР 2010 ЗА ВОДЕЩА МЪЖКА РОЛЯ на Михаил Билалов за ролята на Мартин

АСКЕЕР 2010 ЗА СЦЕНОГРАФИЯ на Никола Тороманов

АСКЕЕР 2010 ЗА РЕЖИСУРА на Явор Гърдев

АСКЕЕР 2010 ЗА НАЙ-ДОБРО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ

Времетраене: 100 мин.

Играе се на Камерна сцена